С устрем към вр. Радомир

   Събуждам се една юнска сутрин от звънящия телефон. Вдигам сънено и чувам бодрия глас на своя приятел, който вече има предложение за уикенда. Аз разбира се се съгласявам без да съм го изслушала до края. Веднага след това разгърнах картата, за да си начертая мислен маршрут, стегнах раницата за път и "пуф-паф"....

"Гара Петрич, крайна гара за влака."

Намерих приятеля си някъде из навалицата и му споделих за своя "ъпгрейд" на неговата идея.

   В събота (9.06.2012) следобед тръгнахме от града. Крайна цел на деня - хижа Конгур. Включихме се към червената маркировка и се надявахме това да е лекия маршрут... първият километър беше ад! (мързеливата зима си каза думата) След това хванахме темпо и нещата започната да придобиват цвят. Градът се отдалечаваше, но хижата бе все тъй далече!

След около 2 часа път (1 час почивки) стихнахме хижа Беласица. Там направихме дълга почивка и хапнахме малко. И пак по баира нагоре!

Следваща станция заслон "Розова поляна".

Починахме си малко, наляхме си прясна вода от чешмата и пак  да повървим....

Заслона е на половината път между х.Беласица и х.Конгур. 

За голям наш ужас ни нападнаха освирепели комари, които ни следваха чак до бившата заставата (сега х.Конгур). Вървяхме, вървяхме..... най-накрая крайна точка.

Хижарите бяха много готини и гостоприемни. Мястото приличаше на оазис!

Тъй като пристигнахме късно към 21:00 време бе за вечеря! За първи път ядох шкембе чорба.... (Да, това гадно, мазно и неугледно нещо....) Но това не само, че изглеждаше и ухаеше чудесно, но и беше уникално вкусно при това в комбинация с т.н циганска баница (препечена филия хляб поръсена с олио или зехтин и червен пипер и чубрица). М-м-м-мммм

На сутринта, ободрени от чистия утринен въздух, стегнахме раниците и поехме към върха!

Уви трекинга бе доста натоварващ, но ние бяхме устремени и непоколебими (след първите 2 километра). 

Първи бе вр. Конгур.... гранична пирамида 28 и останали няколко активни мини по гръцкия склон.... 

Не стояхме много на върха, защото бяхме прогонени от тамошните обитатели (мухи-мутанти).

Крайната ни цел бе  първенецът на Беласица - вр. Радомир.

Пътят беше равен, но отчайващо дълъг... На две места видяхме неразтопен сняг и минзухари.

Вървяхме и се изкачвахме около 2 часа... И най-накрая заветния връх - Радомир (2029 м.)

И.... отново насекоми, но пък с поразителна гледка от българска страна и вдъхновяващо очарование от гръцка.

Това би трябвало да е езерото Керкини (на гръцка територия)

Погледът ни на запад също ни възхити!  А някъде там в забулената далечина се извисява триграничния връх Тумба....

И след като се насладихме на гледките и споделихме радостта от трекинга се прибрахме  в Претрич....

Слизането бе доста екстремно, но кратко! 

П.П.  С огромна благодарност към Иван Василев, с когото осъществихме трекинга и който ме окуражаваше по време на трудните изкачвания!!!