Разходка из Сърбия (Пирот и Ниш)

   След вдъхновяващата екскурзия до р. Ерма (сръбска част), ентусиазмът не стихна, а напротив - разрастна се! Така или иначе останаха динари за харчене, затова се насочихме отново към Сърбия.

   Отпътувахме от София рано сутринта, тъй като нямахме намерение да пилеем ценно време. Първа спирка: Пирот (на около 50 км. от границата). Времето не беше чак толкова лошо - малко мокро и студено. Като за начало разгледахме Калето, макар и само отвън. Не открихме никой, който да ни отключи, за да надникнем и от вътре. Направихме няколко бързи снимки и се насочихме към центъра...

 За мой ужас, градът изглеждаше "застинал във времето" (надявам се, че само при дъждовно време е така призрачен). Да, хора имаше навсякъде, но чувството, докато бродиш из улиците на града, е неприятно. Това и бе причината да напуснем Пирот доста бързо.

   Но не бяхме  пътували толкова, за да се приберем разочаровани. Дълго обмисляхме на къде да поемем, но не бяхме готови да се откажем и потеглихме към Ниш. Не беше никак близо, но пътят беше доста живописен. На влизане в града започнаха да се разкриват доста интерестни картини - уредени кръстовища, поддържани улици, интерестни постройки... Определено  този град успя да ме плени.

   Оставихме колата на паркинг в центъра и тръгнахме на разходка. Бяхме малко гладни и затова решихме първо да се заситим, а после да разгледаме. Да, обаче динарите недостигаха, а левове не приемаха. Тръгнахе на обиколка по банки и бюра, но само щом чуеха българска реч ни отрязваха. Сменихме тактиката - английски език със западен акцент, но и това не помогна.  Оказа се голям проблем, след 3 часа обикаляне се сетих за дебитната ми карта... Това бе спасението! В картата имаше известна сума, дръпнахме динари и бяхме доволни. Хапнахме, после обиколихме забележителностите (за които време не беше останало). Крепостта в ценъра на града беше уникално осветена, придавайки на града уют и романтика.

   Вече минаваше 21 часа  и бе време да се прибираме в България. Въпреки премеждията и видимото недобросъседско отношение, екскурзията бе пълна с емоции и позитивно настроение... а и сръбските еклери направо бяха блаженни.