Стрелча, Жаба могила и Факторът "Аксел"

   И ето, че и това дългоочаквано пътешествие стана факт. Денят бе понеделник, леко влажен, но слънчев. Качихме се на влака от Централна гара - София посока Пловдив... По разписание влакът пристигна в града под тепетата. Там ядохме гевреци със сусам, мотахме се малко и се насочихме към перона, където се качихме на влака за Стрелча... Пътуването бе вълнуващо... Пейзажите бяха вдъхновяващи и незабравими.

   Неусетно стигнахме гр. Стрелча. Гарата се намира на 2 км. от града. Бяхме подготвени за "прехода", но един мъж ни предложи да ни закара, дори ни остави пред хотела (изключително гостоприемен човек). Хотела беше много хубав с басейн с минерална вода. Настанихме се и решихме да се разходим. Центърът им беше в ремонт, но почти завършен. Навсякъде чисто и подредено - радост за очите.

   Посетихме и музея, който беше доста интересен. Обиколихме градския парк и се прибрахме в хотела. Вечерта бе ясна, а небето осеяно със звезди, които се виждаха чудесно от басейна с топла вода. :)

   На сутринта станахме рано, закусихме доволно и се отправихме към музея, за да ни заведат към Жаба могила. Там обаче, нямаше екскурзовод още и жената, която отговаряше за музея ни даде ключ за могилата (тя е на 5 км от града) да отидем, да разгледаме и после да върнем ключа!? (направо не можахме да повярваме - дават ни ключ от исторически обект на добра воля??? ) Взехме го  и поехме по слънчевото шосе. Вървяхме, вървяхме и най-накрая стигнахме. Докато приближавахме виждахме един хълм и това е... Но входа се намираше от горската страна, до могилата имаше блато обградено с дървета - все едно е оазис, имаше и пейки с маса дори...

   Отключихме металната решетка и влязохме вътре - повечето стенописи и фрагменти бяха свалени и поставени под стъкло в градския музей. Като цяло бяха оставили само грубата конструкция.

   Докато почивахме, забелязахме отстрани на могилата някаква дупка... Естествено любопитството надделя и отидохме да проверим. Но за да се убедим се спуснахме в отвора... и какво се оказа - тунел. Тунела излиза от другата страна на могилата - по диаметър. Тръгнахме напред, но забелязахме, че е пълно с прилепи.. Замислихме се дали да продължим, но тъй като тези животинки са защитен вид, решихме да не пречим на популацията им.

   Обиколихме района и се насочихме към града, тъй като времето ни бе ограничено. Върнахме ключа и решихме да поседим в парка, докато дойде време за влака. На връщане от музея минахме по някакви улички и така стигнахме до един двор с много кучета. Човекът, който ги обикаляше, каза че това е неговият малък приют. Имаше доста различни кучета - малки, големи, черни, бели ... всякакви. Там обаче сред всички животинки имаше едно бяло, средно на размер куче с поглед, който прониква дълбото в душата ти, щом погледите ви се стрещнат. Бе изключително кльощав, но потенциалът си личеше. За съжаление наближаваше време да си ходим... Да, обаче, кучето не бе на същото мнение, тръгна след нас и нямаше сила на света, която да промени намерението му. Приемният му стопанин със смях заяви, че вече ни е избрал и няма как да си тръгнем без него... Супер! Бяхме адски несигурни и неподготвени. Та, нали сме на квартира, а и в София, имаме и друг съквартирант... Проблем. Сърцето ни казваше "Вземете го", умът обаче в опозиция "удряше шамари". Тогава решихме, че емоцията е по-силна - обадихме се на хазяйката. Поиска ни един час, за да помисли... Това бяха най-дългите 60 минути.. Времето напредваше, а тя още не ни се обаждаше. Тъй като вече минаваше час, нямаше как да останем - все пак гоним последния влак. Наложи се да тръгнем без кучето Аксел. Пет минути по-късно хазяйката се обади с "ДА". Спогледахме се и нямаше съмнение -грабнахме кучето и тръгнахме към гарата... Тук се появи проблем 2 - как да го транспортираме по влака. Решението - звъним на БДЖ справки... Тичаме до единствения зоомагазин, купуваме каишка и наморник и тръгваме... Почва да вали проливен дъжд. Аз тичам с кучето към гарата, а Виктор към банкомата да изтегли кеш. С големи усилия и доста тичане стигнахме на време за влака. Пътуването до Пловдив беше спокойно, но след приказването във влака за София се возихме в пред тоалетното помещение. Много яко!!!

  Тези дни бяха истинско приключение и доста вълнуващ спомен! А Аксел сега  внася радост в нашето ежедневие, макат че  понякога ни ядосва...